Зала на славата

ДИМИТЪР КАРОВ

Димитър Каров е роден на 27 ноември 1943г. и е най-добрият разпределител на 60-те години от миналия век. Участвал  е на три олимпиади – Токио`64(5<sup>-то</sup> място), Мексико`68 (6^-то място) и Мюнхен`72, където България е големия фаворит, но след драма в полуфинала заема четвъртото място. Две години по-рано, отборът воден от капитанът Каров, губи от ГДР в легендарния финал на Световното волейболно първенство в София.

Още като ученик (11 клас) играе за мъжкия отбор на ЦСКА и взима първата си титла в първенството. Благодарение на неговата магическа техника на разпределител „червените” стават европейски клубни шампиони през 1969г.

Но как е стигнал до волейбола?

До 8-ми клас е играел футбол в детския отбор на „Локомотив”. В двора със съседските деца са играели футбол, волейбол, хокей. След 8-ми клас сменя училищата и в 9-ти клас го викат да играе с големите волейбол. Тъй като няма време го пускат директно на състезание и допринася за победата с 3:2.

Тодор Симов го вижда, когато той е бил в 9-ти клас и го взима в ЦСКА. Известния перничанин, най-добрия разпределител дотогава, веднага вижда в Каров данни, за да го направи свой заместник. И се започва невероятно тежка индивидуална работа, в която големият майстор му предава всичко, което е знаел и можел. И съвсем естествено е, че когато официално прекратява  състезателната си дейност, Тодор Симов предава фланелката си с номер 1 на достойния си наследник.

Като юноша играе като нападател – забива и с двете ръце, благодарение на високия си отскок, за който е правел по 2000 повторения на ден в къщи - с гирички в ръце, на  кръста си е връзвал торбички с пясък, а за да не вдига шум на съседите от долния етаж, е слагал на пода одеало. Заради ръста му (173см.) го правят разпределител.

На световното първенство в София – 1970г. Димитър Златанов и Димитър Каров са в тройката на най-силните волейболисти в света. Димитър Каров е обявен за най-добър защитник и за втори при разпределителите, след японеца Некода. В мачовете разпределителя изпълнява ролята на блестящ диригент, който почти винаги е успявал да създаде идеална позиция за атакуващия нападател. Вършел е чудеса и в защита, където плонжовете му са спасявали дори и така наречените „отписани топки”.

След преживяното разочарование на Олимпиадата в Мюнхен`72 и измъчващите го болки в коленете Каров прекратява състезателната си кариера.

Не след дълго, обаче го канят да играе в Италия. За да влезе във форма  започва да прави йога и други упражнения, сам си налага диета, за да не пречат килограмите му за натоварването на колената.

На 30 години, през 1973г. отива да играе Италия, в Кус Торино. Дотогава отборът е бил на 10^-то място, с него веднага се класира пети, а следващите два сезона е втори. В Италия става толкова популярен, че хората са го спирали по улиците, за да го поздравяват за чудесната игра. Златанов и Каров не са отишли само да играят  волейбол в Торино, но и да изнесат лекция на терена как се играе волейбол!

Двамата със Златанов ще се запомнят със своята класа и универсалност на полето, благодарение на която впоследствие Кус спечелва шампионска титла на Европа – през 1980г. и става първия западен отбор взел отличието. Треньор на Торинци тогава е Силвано Пранди.

След Италия се връща в България и поема отбора на ЦСКА – за четири години печели две титли и две купи на страната, а през 1977г. в навечерието на Световната Универсиада става помощник на Сава Робев в националния студентски отбор. Въпреки треньорските години, Каров не губи игровия си тонус и за |Световното в Италия през 1978г. отново облича националната фланелка, където играе с Димитър Златанов.  

            Професионалната си кариера завършва след заемането на ръководни длъжности в Куньо – Италия и любимия ЦСКА.